Да срещнеш жена, която ти харесва.
Да флиртувате. Да усетиш онова напрежение. Да знаеш, че тази вечер нещата ще се развият.
И вместо вълнение — да се появи ледена тревожност.
Влизате в стаята. Всичко започва добре.
И после — онзи познат момент. Усещаш го. Идва.
Опитваш се да мислиш за нещо друго. За работата. За кола. За нещо абсолютно неромантично.
Не помага.
И след минута — две, ако си имал "добра нощ" — всичко е свършило.
За теб. Тя не е свършила.
Лежиш до нея и не можеш да я гледаш в очите. Тя казва "всичко е наред." Но ти знаеш, че не е.
Забелязваш разочарованието на лицето й — дори да не го казва на глас.
И в теб се появяват мислите:
Чувстваш се сам с това. Не можеш да го кажеш на приятелите си. Не можеш да го кажеш на нея. Не можеш дори да отидеш при лекар — да гледаш някой в очите и да говориш за това на глас.
Търсиш в интернет в 2 часа нощта. Четеш едно и също навсякъде. Опитваш. Не работи.
И с всеки провал — тревожността преди секс се увеличава. А колкото повече се тревожиш — толкова по-бързо свършваш.
Един порочен кръг, от който изглежда няма изход.